Когато пиша, изразявам всички емоции,

освобождавам се от ненужното.

Освобождавам пространство за новото,

за всичко онова, което жадувам да изпитам.

Щастие, любов, радост нахлуват в сърцето ми.

Светлина проникна в него, поникна цвете – красотата, която нося в себе си.

Душата ми го огря. Светлината бавно го обгърна цялото.

Поникнаха още цветя, птички запяха чудна песен.

Сърцето ми се пробуди за новия живот.

Бе изпълнено с благодарност.

Приказна градина разцъфтя в него.

По-силно затуптя то, в компанията на новите си гости.

Присъединиха се пеперуди, зазвуча красива мелодия

и изпълни пространството с хармония и мир.

Появих се и аз, облечена в бяло, с цветен венец в косите,

които бяха разпилени от вятъра.

Ех, колко оживено и прекрасно бе в моето сърце!