Постинг
01.06.2015 20:11 -
За децата :)
Честит празник на всички деца-на тези, които са още малки и беззащитни и на онези, които вече не са деца, но са запазили детското у себе си!
Днес попаднах на една мисъл, която искам да споделя с вас..
"Хората престават да мислят, когато престанат да четат."
Дени Дидро
Това наистина е така. В днешно време всички са толкова вглъбени в ежедневието си, че са забравили да мечтаят. Книгите ни дават умението да фантазираме, да развихряме въображението си, да избягаме от реалността. Когато чета съпреживявам историята на героя-плача с него, страхувам се, смея се. Осъзнах, че е много по-хубаво да почетеш преди да заспиш или, когато имаш свободно време, отколкото да стоиш пред екрана на телефона или компютъра си и да не мислиш за нищо. Когато чета разсъждавам върху написаното. Понякога дори не осъзнавам как съм се вманиячила в някого от героите и с нетърпение чакам да прочета края на неговата история. Няма по-хубаво чувство от това да усетиш мириса на хартия и мастило, когато отвориш книга за първи път.
Книгите сякаш имат душа, когато ги прелистваме, страниците им сякаш се съживяват, вдъхваме им живот и думите им живеят в нас...
Обръщам се към малките деца и към техните родители-четете им приказки майки и бащи, карайте децата ви да ви разказват свои собствени приказки, така въображението им ще им даде възможност да създават какви ли не чудатости, само чрез думите... :)
Днес попаднах на една мисъл, която искам да споделя с вас..
"Хората престават да мислят, когато престанат да четат."
Дени Дидро
Това наистина е така. В днешно време всички са толкова вглъбени в ежедневието си, че са забравили да мечтаят. Книгите ни дават умението да фантазираме, да развихряме въображението си, да избягаме от реалността. Когато чета съпреживявам историята на героя-плача с него, страхувам се, смея се. Осъзнах, че е много по-хубаво да почетеш преди да заспиш или, когато имаш свободно време, отколкото да стоиш пред екрана на телефона или компютъра си и да не мислиш за нищо. Когато чета разсъждавам върху написаното. Понякога дори не осъзнавам как съм се вманиячила в някого от героите и с нетърпение чакам да прочета края на неговата история. Няма по-хубаво чувство от това да усетиш мириса на хартия и мастило, когато отвориш книга за първи път.
Книгите сякаш имат душа, когато ги прелистваме, страниците им сякаш се съживяват, вдъхваме им живот и думите им живеят в нас...
Обръщам се към малките деца и към техните родители-четете им приказки майки и бащи, карайте децата ви да ви разказват свои собствени приказки, така въображението им ще им даде възможност да създават какви ли не чудатости, само чрез думите... :)
Няма коментари
