И така стигаш до момент, в който всеки мисли прекрасни неща за теб, усмивката не слиза от лицето ти. Ето, показваш на света-„Щастлив съм, вижте ме!”. Вътре в себе си, обаче изпитвваш болка, огорчение, срам от това, което си. Не можеш да приемеш истината за себе си-че постъпваш егостично, че не спазваш обещанията си, че се държиш лошо и грубо с хората, че вътрешните ти мотиви са чисто егоистични. Как ще изглеждаш в очите на другите? Какво ще кажат те за теб? Какво значение има това, когато ти осъзнаеш каква е истината, всъщност?!

   Хилядите маски, които си си поставил, е трудно да бъдат разбити, защото хората вече те виждат като добър и мил човек, те са изградили илюзорна представа за теб и когато им кажеш истината, те не вярват на това. Как да избягаш от този капан на собствените си убеждения?! Истината доста пъти е болезнена и се иска огромен кураж, за да я кажеш на глас пред някого, а и пред себе си. Истината за това как ти просто си един човек, който прави грешки-поредното оправдание за постъпките ти. Истината е, че всеки греши, но просто е хубаво да разбереш грешката, да я приемеш и да се поправиш. Доста пъти тази грешка се повтаря отново и отново, мислейки си, че нещо ще се промени. Истината ли? Коя е тя? Сред тези маски, фалшиви усмивки, прикритост и лъжи, как би могъл да разбереш коя е истината за себе си? Кой си ти наистина зад повърхността? Накрая просто губиш себе си в тези лъжи, губиш се в собствения си свят, бягаш от отговорността да признаеш пред себе си истината за самия теб. Егото ще бъде повалено, как би могъл да си го позволиш?!

   В крайна сметка никой не е повече от другия, всички хора на тази земя са еднакви в същността си, но и толкова различни сами по себе си. И дори и да звучи доста объркващо, това, което ти имаш в себе си, човекът до теб притежава частичка от теб. Така светът става едно огледало. Каквото виждаш у другия, това виждаш и в себе си. И въпреки това, наистина изгубих представа за реалността, коя е истината за мен самата? Изгубих се в собствения си свят и се чувствам объркана и тъжна.

  Цял живот играя една и съща игра – амбициозна до неузнаваемост, би потъпкала всичко, за да бъде най-добрата, но в крайна сметка-винаги ще има по-добър от теб, няма как да се съревноваваш със света. Другата е играта на честността или по-скоро на липсата на такава. Смятам себе си за честна и винаги казваща истината, но всъщност това е поредната илюзия на Егото ми. Бягам от връзки, които са просто плътски и сексуални, но всъщност търся точно това.. И това ме кара да се погнусявам от себе си.. Как бих могла да си помогна? Какво е нещото, което ще оправи нещата и животът ми ще се изпълни с ИСТИННОСТ, ЛЮБОВ и ИСТИНСКО ЩАСТИЕ?