Блогът на Йоанна

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.06.2016 13:18 - Тя

Автор: yoanna98 Категория: Други

Прочетен: 904 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 29.06.2016 13:20

Тя беше едно красиво момиче, с коса-разпиляна, с очи с цвят на кафе, със сияйна усмивка и добро сърце. Обичаше да помага на другите, макар да я болеше от това. Обичаше природата, животните, обичаше живота си. Той обаче имаше нужда от промяна. Имаше нужда да бъде различна, по-самоуверена, по-вярваща в доброто... Обичаше да се разхожда из града, да слуша песента на птиците, да усеща вятъра в косите си, да се наслаждава на цветята и аромата им. Чувстваше се различна от другите, но това не ѝ стигаше. Искаше да бъде доволна и горда от себе си, да бъде обичана, да обича. Да бъде по-вярваща във възможностите си, да се довери отново на някого. Добротата в сърцето ѝ, обаче я караше да страда, защото изслушвайки другите, тя бе съпричастна с тях... Страдаше заедно с тях.
Бе се доверявала на хора, които я предадоха, но най-голямата награда, която направи за себе си бе да ги забрави. Понякога да изтриеш спомена за някого ти помага да израснеш, да преодолееш всичко. Това е най-голямото постижение, за да се чувства по-добре човек.
Бе честна и вярна, понякога странна и дори налудничава, но никога не изневери на себе си. Беше истинска в един илюзорен свят. Не знаеше дали това е добре или не, защото истинското често е подритвано и пренебрегвано. Хората са свикнали да ги лъжат, да бъдат лицемерни и зли. Тя не бе такава и затова повечето не я разбираха.
Сега седеше на една пейка в Градската градина, с лист в ръка, пишейки мислите си. Хората минаваха покрай нея и тя срещаше погледите им. Едни бяха учудени, други обръщаха погледа си, трети се усмихваха, а тя продължаваше да пише, без да се интересува от това. Градът днес бе адски красив. Градината бе отрупана с безброй цветя с различни цветове, ухаеше прекрасно. Когато затвори очи чуваше детските гласове, шума на вятъра, песента на птиците, разговора на някои минувачи. Бе влюбена в града и музиката, която той носеше в себе си. Най-много обичаше да върви по главната улица, да вижда израженията на хората, да чува различната музика, която се долавяше от уличните музиканти. Обожаваше цветовете, които имаше градът. Понякога, докато се разхождаше из улицата, сякаш чуваше историята на града, който нашепваше за изминалите векове...
Нямаше по-красив град от родния, Пловдив... А когато мина през Стария град и се качи до Античния театър, не можеше да отдели погледа си от уникалната гледка, която се разкри пред очите ѝ. Ако можеше да остане, би стояла там цяла вечност, любувайки се на гледката...