Постинг
14.06.2016 21:21 -
Буря
Беше загледана в прозореца на стаята си. Тъмни облаци бяха покрили цялото небе. Изви се студен и бурен вятър... В небето се появиха светкавици и само след миг се изви страшна буря. Вятърът свиреше и фучеше. Изведнъж той замря и в същият миг заваля с едри капки, бързо и внезапно. Тя наблюдаваше дъжда и бурята навън. Мислеше си за бурята, която беше в нея тези дни. В себе си усещаше същия дъжд и същата буря, която виждаше с очите си. Но не беше от капчици вода, а дъжд от спомени, нахлуващи бавно, дъжд от забрава, разочарование. В нея се изви и вятър-тъй студен и бурен, както онзи навън. Вятърът се опитваше да прогони всичко, за което мислеше. Вдигаше на спирали разочарованията и, спомена за нейните приятели и парещото чувство, което изпитваше когато разбра, че я бяха измамили. Дъждът се усилваше, вятърът също, ала тя не знаеше как да ги спре... Чувствата, емоциите в нея, всичките и липси и падения, всичко беше там, в онзи хаос, в безпорядъка, който цареше в душата и.
Нещо неочаквано се случи. Бурята изведнъж утихна, дъждът спря.. Изгря слънце и озари небето в нея. Появи се дъга, която бе толкова наситена и ярка, че тя се учуди от видяното... Облаците един по един се разотиваха от небето и то отново стана синьо... Сега слънцето грееше по-ярко от преди. Градината от цветя вътре в нея отново разцъфна и сега бе по-красиво от всякога...
Красотата в душата и я накара да се усмихне, докато съзерцаваше тихия и кротък дъжд, който валеше навън...
Нещо неочаквано се случи. Бурята изведнъж утихна, дъждът спря.. Изгря слънце и озари небето в нея. Появи се дъга, която бе толкова наситена и ярка, че тя се учуди от видяното... Облаците един по един се разотиваха от небето и то отново стана синьо... Сега слънцето грееше по-ярко от преди. Градината от цветя вътре в нея отново разцъфна и сега бе по-красиво от всякога...
Красотата в душата и я накара да се усмихне, докато съзерцаваше тихия и кротък дъжд, който валеше навън...
Няма коментари
