Момиче с тъмни къдрави коси, носещо семпли дрехи, вървеше бавно в парка. Стъпваше премерено и бавно, сякаш не ходи, а лети. Дишаше дълбоко, радвайки се на януарските топли дни. Вятърът караше косата и да се рее във въздуха. Усмивка грееше на лицето и. Отново се чувстваше жива, себе си, радваща се на малките неща, които виждаше и усещаше. Птичките пееха сякаш е пролет, тревата бе зелена, всички бяха вън. Животът кипеше, тълпи от хора се движеха в парка. Бързаха отново, сякаш не искаха да изпуснат прекрасните няколко дни от зимата. А тя вървеше бавно и не бързаше за никъде. Вдишваше свежия въздух и се наслаждаваше на разходката си. Откри отдавна забравено от нея място и седна там. Сама. Бе тихо и спокойно там. Затвори очи, пое дъх и се наслади на точния момент, в който бе. Птиците пееха песни, вятърът духаше бавно, сякаш напомняйки, че все още е зима. Кръстоса краката си, притихна, затвори очи и се пренесе в нейния свят. Там бе тихо, спокойно, нямаше кавги, никой не бързаше. Там всичко бе наред. Любов изпълваше сърцето и при вида на гледките, които виждаше. Умът и бе концентриран в точния момент и не блуждаеше като преди. Усещаше спокойствие и мир. Бе забравила колко хубаво бе в нейния си свят. Доброта, любов и хармония-това бе в нея. Красиво, топло, уютно, искаше и се да стои там с часове. 
     Благодари за всичко, което имаше в живота си, сърцето и се изпълни с мир и тя отвори очи. Отново бе същият град, същият парк със забързаните, уморени от работа, хора. Тя обаче бе добре, щастлива, че отново се докосна до нейния свят. Отново се откри и бе готова за нови, вълнуващи и изпълнени с любов преживявания...