Постинг
04.05.2015 17:16 -
Истинските приятели в живота
Сигурна съм, че доста от вас са били предавани от свои приятели и близки. Аз също съм била предавана хиляди пъти. Но след всички тези падения в живота ми се откроиха истинските хора, безкористните приятели. Говоря в множествено число, но всъщност е само един. Най-добрата ми приятелка.. Благодарна съм, че тя остана до мен въпреки всичките неволи, които ме сполетяха. Държеше ръката ми, предлагаше ми гръб, на когото да се опра, рамо, на което да поплача. Но нашата история не започна така, както си мислите.
Когато я видях за първи път си мислех куп неприятни неща за нея. За мен тя бе лигла, нацупена, която има ужасен характер. Дори не исках да общувам с нея. Тя също си мислила лоши неща за мен.. Два напълно противоположни характера се срещнаха. Бяхме като огъня и водата.. Тъй различни както са те. После, обаче я опознах и колкото повече излизахме, толкова повече се сближавахме. Ледовете между нас се стопиха, караниците намаляха и станахме приятелки. Бяхме толкова близки, че дори ни беше трудно да се разделим. Виждахме се често, прекарвахме много време заедно.
И така годините се изнизваха бързо пред очите ни.. Минаха като един миг.. Вече дванадесет години сме приятелки и адски много ценя моментите, в които ме кара да се усмихвам, обичам дори малките ни спорове. Тя казва всичко в лицето ми, такова, каквото е. Аз и споделям всичко, без да се притеснявам, че някоя тайна ще бъде разкрита. Годините, които прекарахме заедно ни накараха толкова здраво да се вкопчим една в друга, че дори и да се виждаме по-рядко, винаги има какво да и споделя. Чувствам я като сестра.
Тя е толкова силен човек. Възхищавам и се всеки ден, все повече и повече, защото дори за миг не изневери на себе си, не прекрачи границата. Имаше си принципи, които спазваше винаги, без изключения. Никога не плачеше, бе силна, борбена, нахъсана и дори понякога да ме докарва до лудост, я обичам като сестра и се надявам още дълги години да бъде така..
Ами вие? Срещнали ли сте истински, безкористни приятели? А вие самите такива ли сте?
Когато я видях за първи път си мислех куп неприятни неща за нея. За мен тя бе лигла, нацупена, която има ужасен характер. Дори не исках да общувам с нея. Тя също си мислила лоши неща за мен.. Два напълно противоположни характера се срещнаха. Бяхме като огъня и водата.. Тъй различни както са те. После, обаче я опознах и колкото повече излизахме, толкова повече се сближавахме. Ледовете между нас се стопиха, караниците намаляха и станахме приятелки. Бяхме толкова близки, че дори ни беше трудно да се разделим. Виждахме се често, прекарвахме много време заедно.
И така годините се изнизваха бързо пред очите ни.. Минаха като един миг.. Вече дванадесет години сме приятелки и адски много ценя моментите, в които ме кара да се усмихвам, обичам дори малките ни спорове. Тя казва всичко в лицето ми, такова, каквото е. Аз и споделям всичко, без да се притеснявам, че някоя тайна ще бъде разкрита. Годините, които прекарахме заедно ни накараха толкова здраво да се вкопчим една в друга, че дори и да се виждаме по-рядко, винаги има какво да и споделя. Чувствам я като сестра.
Тя е толкова силен човек. Възхищавам и се всеки ден, все повече и повече, защото дори за миг не изневери на себе си, не прекрачи границата. Имаше си принципи, които спазваше винаги, без изключения. Никога не плачеше, бе силна, борбена, нахъсана и дори понякога да ме докарва до лудост, я обичам като сестра и се надявам още дълги години да бъде така..
Ами вие? Срещнали ли сте истински, безкористни приятели? А вие самите такива ли сте?
Но по-важното е да успее да го разпознае и задържи. В същото време е необходимо приятелството да бъде друстранно, в противен случай много бързо и лесно ще се изчерпа. Нека не забравяме, че теорията е едно, но на практика е съвсем друго...
Спокойна вечер! :)
цитирайСпокойна вечер! :)
