Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2016 10:37 - Есен
Автор: yoanna98 Категория: Изкуство   
Прочетен: 417 Коментари: 0 Гласове:
1



   Есента бавно нахлуваше в града, разпръсквайки цветовете си. Листата на дърветата бяха жълти, оранжеви и червени. Посипваха земята и я превръщаха в нещо толкова красиво. Задуха вятър и във въздуха те танцуваха своя прекрасен танц.
Това време от годината винаги я караше да се чувства тъжно и носталгично. Спомняше си за лятото, в което бе преживяла толкова много неща. Тогава очите ѝ бяха щастливи и сияещи. Намери много нови приятели, припомни си моментите със старите.
   Сега очите ѝ не гледаха по същия начин. Бяха загубили блясъка си. Вдъхновението ѝ също бе изчезнало. Бе останало в спомена за балкана и гората от лятото и сякаш тя живееше там-в миналото. Как можеше да си го върне? Да върне лекотата, с която пишеше преди.
   Дали студеното време, тъмните нощи и спомените не бяха причина за това... Често мислеше за миналото и отново изживяваше моментите, в които се чувстваше щастлива. Нещата, които ѝ се случваха сега се стовариха върху нея като мълния. Животът отново показваше невероятното си чувство за хумор. Тя разбираше, че днес може да си всичко за някого, утре да си някой друг. Но в това няма нищо лошо. Днес си щастлив с някого, утре го напускаш и се влюбваш отново в друг. Търсиш щастие и го намираш. Понякога чувството, което изпитваше в себе си и наричаше любов, бе просто една болезнена привързаност към човек, сякаш той е предмет, който искаше да притежава. Това не бе любов, а егоизъм. Чувството да искаш да притежаваш някого на всяка цена, те кара да правиш неща, за които после съжаляваш. Не осъзнаваш, че с тези постъпки нараняваш отсрещния човек, караш го да се чувства нещастен. Когато човек е нещастен, той би избягал от това, нали? И той избяга. Избяга от момичето, което го караше да се чувства недооценен. И чак когато го изгуби, тя разбра същността на нещата. Онова, което се криеше зад обвивката. Истински важното и значимото за нас можехме да го изгубим във всеки един момент. Човек не е вещ. Той не винаги ще ни изслушва докрай и ще ни дава безброй много шансове. Не винаги ще е толкова търпелив към нашите грешки. Единственият начин, по който бихме се справили е да приемем, че истинските хора в живота ни са рядкост и ако видим един, то трябва да го разберем и приемем такъв, какъвто е. Той не ни е даденост, а е човешко същество със свои мисли и чувства.
   Животът винаги ни запознава с хора, от които научаваме нещо и ни карат да се замислим над същността си и това, което трябва да променим в себе си. Болезненото е, че трябва да изгубиш някого, за да разбереш колко ценен дар си имал в ръцете си. Сега нейният дар бе в други ръце. Той се чувстваше добре там-щастлив, усмихнат, сияещ. Тя се радваше за него. Бе изгубила само една част от него, но бе запазила приятелството, което имаха.
   Сега започна да се променя. Преосмисли онова, което бе важно за нея и нейното развитие. Откри, че животът е кратък и трябва да се радваме на моментите тук и сега, защото утре може да е прекалено късно. Губенето на нещо, не винаги е грешно и пагубно. Понякога ти помага да прозреш онова, което ти е убягвало.
   Сега бе есен. Листата падаха бавно. Едно момиче стоеше и ги съзерцаваше. По устните ѝ имаше усмивка. Мрачните ѝ мисли бяха изчезнали далеч и тя се радваше на сегашния момент. Почувства лека топлина, която първоначално бе недоловима, но след това се разля по цялото ѝ тяло. Чувстваше промяната в себе си. В ума ѝ се появи образ-мъж и жена. Те се гледаха влюбено. Главата на жената бе на рамото му и единственото, от което имаха нужда е да бъдат заедно. Щастието им бе толкова красиво отстрани..
   Тя се усмихна още по-широко и почувства щастието, което я обзе. Той бе щастлив. Какво по-хубаво от това?!


image

image

image

 





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yoanna98
Категория: Други
Прочетен: 86452
Постинги: 40
Коментари: 22
Гласове: 122
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031