Постинг
10.12.2016 17:41 -
Декември
Пак е декември. Месецът, в който винаги се замислям за изминалата година. За това какви хора срещнах по пътя си. Кои останаха до мен, въпреки моя нрав и кои загубих? Времето, в което се замислям над това, че нямам нужда от хора, които не оценяват същността ми.
През тази година обичах, мечтаех, старах се, страхувах се, губих и печелих. Във всичко това намерих смисъл. Пораснах. Научих се да ценя себе си и да не очаквам от хората неща, които не бих получила. Преживях една любов, едно разочарование, но най-важното, което научих е, че за да дам обич на някого, първо трябва да заобичам себе си. Все още се уча на това.
Имах моменти на тъга, падения, самота... Имах и толкова, изпълнени с щастие и любов, мигове с приятели. Прекарах лятото в планината, запознах се с нови приятели, припомних си моментите със старите. Имаше момент обаче, в който си казах, че не съм се чувствала по-самотна... Защо го правех? Самонаранявах се и си казвах, че на никого не му пука как съм. Правих грешки отново и отново, без да осъзнавам, че наранявах хората, които обичам и ценя. В един момент стигнах до там, че почти щях да загубя ценен за мен човек. И тогава се опомних. Осъзнавах, че с държанието и отношението си бях се превърнала в човек, който не оценява другите и мисли само за себе си и собственото си щастие. Оплаквах се, че не бях щастлива, а всъщност щастието ме обгръщаше от всички страни. Просто аз не бях готова да го видя. Живеех в един свой свят, в една илюзия, че всички са срещу мен и хората си тръгват от мен, просто защото не ме оценяват. Това не бе така. Точно, когато бях ударила дъното, се спрях. Огледах се около себе си. Видях всичката онази любов, с която ме обгръщаха ценните за мен хора. Имах нужда да спра, да вдишам дълбоко, да затворя очи и да подредя приоритетите си. Направих го. Имах нужда да се отърся от самообвинението, от чувството да притежавам другия. Хората не са вещи, с които можем да си играем. Те също имат чувства и могат да си тръгнат във всеки един момент.
Онова, което ми помогна бе вглеждането в самата мен. Имах нужда да погледна в същността си и да видя онова, което бе в мен. Щастието го нося в сърцето си, любовта също. И тогава начинът, по който погледнах на света се промени. Прозрях истинското и видях от колко много любов съм обградена. Щастието се изразява в това да си толкова усмихнат, че очите ти да се напълнят със сълзи от радост. Щастие е да си заобиколен от хора, които изпълват живота ти с любов и пълнота и те карат да сияеш, да видиш важен за теб човек щастлив. Щастието е навсякъде около мен. Била съм сляпа за красивото и истинското, построявайки един илюзорен свят в ума си.
През тази година осъзнах, че ако не покажеш, че истински цениш някого, просто ще го изгубиш. Претърпях загуба, страдах, но малко по малко се опитвам да се справя с това. Все още се лутам и върша глупости в отношението си с хората, но се опитвам да се променя. Има моменти, в които се натъжавам, защото не съм оценила един човек докато е било време и сега той вече е с друг. Дори да съм щастлива от факта, че той е щастлив, изпитвам болка по изгубеното. Затова и правя импулсивни неща, с които вбесявам другите. Той не разбираше болката ми, нямаше как да разбере това.. Не е толкова лесно да забравиш хубавите моменти, преживени с някого.
Все пак ще се справя и с това и се надявам новата година да ми донесе шанса отново да прозра, кое е важното в живота ми и да видя любовта и щастието, които ме заобикалят.
Няма коментари
